тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
10 авг. 2007 г., 09:48

НЕКАЗАНИ ДУМИ 

  Поэзия
471 0 3
Чувам буря в сърцето ти,
а моето - зиморничево свито.
Пак ще ме целунеш ли!?
Ням въпрос задават очите ми,
с две думи, неказвани често
и с тяло, с неумелост непривична!

 Да,  моята любов е по-неземна,
по-силна - както младостта!

Ако нещо е важно, то се повтаря,
като магия прониква в кръвта!
И заедно, пак деня ще галим!

Не, не е каприз или безумие!
Викала съм те такъв с години!
Чакал си ме такава, мечтана,
да открием заедно... живата вода...
... обичам те... прости ми...

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно, щом става дума за прошка.Затова те обичам, чистота лъха от теб и стиховете ти.
  • Може би защото рядко казвам обичам те,
    мисля, че трябва действията да говорят.
    Благодаря ви,за това, че ви има!!!
  • Много хубаво..,ама защо трябва да ти прощава?
    Поздрави!
Предложения
: ??:??