yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
19 окт. 2011 г., 22:08

Нелюбовен романс на едно куче 

  Поэзия
636 0 9

Този град заприлича на мръсно бунище от рани и кал,

сред мъглите му бродят объркани глутници кучета.

Ние стигнахме с тебе дори до железния райски портал,

но – какво е оттатък – не беше ни писано да научим.

 

Грозде ядохме кисело и пихме от глухарчета вино,

посред зима завивахме с подгизнала шума телата си

и на зъбите чак ни омръзна да бъдем подритвани,

да ни скубят децата и да грачат подире ни враните.

 

Подивели от страх, скрихме нокти и с избледнели муцуни

пихме мръсни води от канал, храбростта се обърна в реликва.

И не можехме никому никъде как да изплачем без думи,

че разбрахме как бавно и сигурно с мрака накрая се свиква.

 

Но щом ти омръзне да бъдеш само бягаща цел пред цевта,

припомни си как ни привика – узряла – луната в комините,

срещу нея завий, изкрещи – и скъсай тетивата на страха,

и за мене издраскай по асфалта едно петолиние.

 

Ще валят ругатни, ще летят подир воя бутилки оцъклени

и в акорди павета, или вчерашни вестници ноти ще нижат.

Ние пак ще се срещнем, приятелю, двама дръгливи обесници,

за които – души да спасят – ще е най-насъщната грижа.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??