16 апр. 2015 г., 17:51

Нелюбовно стихотворение 

  Поэзия
661 0 5
Денят, в който започнах да обичам
(или реших, че заобиквам теб)
на себе си забравих да приличам,
изгубих се сред кратери от лед.
В ръцете ти бях като пластелин -
огъваше ме както пожелаеш.
Наивно аз те кръстих мой любим,
докато ти от мене сянка ваеш.
И станах сянка. Сянка без душа.
Без споменът за някога преди,
когато се усмихвах под дъжда
и чувствах как сърцето ми тупти... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Все права защищены

Предложения
: ??:??