Ти, който си разплаквал камък
и си държал душа във длани -
Защо наказан си и плащаш данък
за чужди белези и рани?
Защо износваш лицемерите,
които всеки ден ти слагат кръст,
но иначе от страх треперят,
че Бог ще ги посочи с пръст?
А в твоя дом расте ли обич,
или отдавна чувствата не дишат?
(Веднъж годишно, като в Ловеч,
когато люляците замиришат.) ...