Ненадейна...

недей да се прокрадваш,

в тишината бързо да вървиш

и вратите тихомълком да отваряш,

а в сърцето ми да кънтиш.

Ненадейна...

очите ми ти недей да заслепяваш,

не притъпявай и без туй уморени сетива,

как искам светлина да ми даряваш,

с тебе да летя...

Ненадейна...

приседнала тихо, бдиш над съня,

а буреносен облак носиш ми в деня,

покосяваш като чума младите цветя

... ще покосиш и моята душа!?

Ненадейна...

а всъщност очаквана, желана беше ти,

копняна, пленувана,

в дългите нощи жадувана...