Бели сутрешни птици
са пръстите ти,
и накацват по голата кожа
на гърдите ми
и в подножието им
пият капчици сън.
Невъзможно е
да ги спра със косите си
да не тръгнат надолу
подир сенките
на среднощните страсти;
търсят още умора,
до ненасита,
търсят още умора от щастие...
© Павлина Гатева Все права защищены