Не, не съм вулкан, изригнал с грохот.
Цъфтяща радост с лава не заливам.
В пламъчето на свещта негаснеща
корените свои жилави откривам.
Не съм вулкан, само пламъче съм
и все по-често в душата ти светя.
По орбита своя неспирно пътувам,
докосвам твоята, без да я пресичам.
Питаш ме... колко съм светла ли?
В храма на духа ти по стени бели
само с букви три под икони нови
веруюто свое с устни го изписвам. ...