> Едно време пееха братя Аргирови "Ненужен".
> Бях млада и беше ми смешно.
> Сега се усещам ненужна, и бога ми,
> направо тъга ме лови безнадеждно!
> Опитвам със себе си да се шегувам,
> и в тъжното винаги търся усмивка,
> не се и научих да се преструвам -
> загубих се май на живота в отбивките...
> Чета тези думи и давам си сметка:
> на мен ми се плаче, а в тях сълзи няма!
> И нижат се дните като рехава плетка,
> аз в нея съм нишка - безцветна и нЯма. ...