Ненужна
Отмина вятърът лицето бледо.
Не искаше да губи своя чар,
като танцува с тази личност тъжна,
обвита в шал от прегоряла жар.
Отмина вятърът, но облакът остана.
Заплака тихо със сълзи от кал.
Опита се лицето да умие,
но се удави в локва от печал.
Лицето бледо сам-само остана
сред черна нощ и призрачна луна.
Кинжал заби в гърдите уморени ...