14 окт. 2010 г., 14:48

Необрана 

  Поэзия
568 0 12

        И щом забие кухо

     в мен сърцето ми,

        а мислите ми

  черни до прогнилост.

От ореха живот - изплезен червей...

   прогизнал от сълзите ми без милост,

пак дните ми  ще режат ненаточени.

Нощта да сбира мръвки разпилени.

Ще викам на небето до прегракване, 

а то ще гледа мрачно и смирено...

Не ме е грижа... мътно е в очите ми,

душата ми е глуха, ослепяла...

Безплодната смокиня зрей в гърдите ми,

но там ще презимува необрана.


© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??