Azz1n0th (Илиан Ганчев)
4 0
26 июн. 2013 г., 16:24

Необуздани 

  Поэзия » Другая
478 0 0
Не ми трябва кола и празна магистрала,
щом няма картина, която да е пъстра, цяла,
не ми трябва прозорецът, през който да гледам,
щом не мога звука в нощта да последвам.
Звукът ме отвежда до просторни поляни,
пълни със макове и лалета, непокътнати,
необрани, свежи и алени новоотворени рани,
на фона на всички увехнали, неизпъкващи,
със земята се сливащи и отекващи,
като кръвожадни зверове от ада, необуздани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиан Ганчев Все права защищены

Предложения
  • KrischoKrischo.1 (Krischo) Две сърца
    Две сърца
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) А я пьяна...
    Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Громов (Петър Громов) Блеск
    Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • stivi797 (Стефан Янев) Обороты - до взлетных 1999
    Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »