18 июн. 2009 г., 13:22

Необвързано 

  Поэзия
785 0 6

Необвързано

 

 

Защо ли търсим гузно тъмнината

да скрием съкровените си страсти?

И плашим се да видим светлината?

И в здрач неясен търсим свойто щастие...?

 

Защо във непрогледен мрак се галим,

а сутрин не поглеждаме в очите

човека, който сме сами избрали

и пазим се от него с мисли скрити...?

 

Защо, когато с топъл плащ обгръща

нощта телата ни, страстта извира

и сякаш нещо в нас се преобръща...?

И няма сила гдето да ни спира...?

 

А щом, когато утрото настъпи,

измъкваме се тихо от леглото

като крадци и от студа потръпваме,

докато търсим някъде бельото си...

 

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С Галена!
    пак чудесен стих!
  • ...защо ли...
  • Защо ли?...
    Защото "в здрач неясен" няма щастие, а болка, съмнения и угризения...
    Харесах, Жоро!
  • Ех, Георги, браво за този стих!!!
    Ако някой успее да отговори на всичките ти въпроси, непременно ми се обади
  • Великолепно! - дори и само заради това, че си бръкнал в най - деликатната сфера на човешкото поведение, в най - деликатните моменти. Крием се, защото сме уязвими. Всеки е уязвим. Особено от чувството. Ставаме зависими от обич, затова се пазим от светлото. А то, светлото, не е виновно...Благодаря ти за прекрасните мигове с тази творба!
  • Защото е така когат' е само страст,
    тя има свойство да изстива
    и идва времето да губи власт,
    по други пътища завива.
Предложения
: ??:??