Необвързано
Защо ли търсим гузно тъмнината
да скрием съкровените си страсти?
И плашим се да видим светлината?
И в здрач неясен търсим свойто щастие...?
Защо във непрогледен мрак се галим,
а сутрин не поглеждаме в очите
човека, който сме сами избрали
и пазим се от него с мисли скрити...?
Защо, когато с топъл плащ обгръща
нощта телата ни, страстта извира
и сякаш нещо в нас се преобръща...?
И няма сила гдето да ни спира...?
А щом, когато утрото настъпи,
измъкваме се тихо от леглото
като крадци и от студа потръпваме,
докато търсим някъде бельото си...
© Георги Ванчев Все права защищены
пак чудесен стих!