животът ми е като фин прашец -
печално дребен, пълен с изкушения,
създаден от великия Творец.
Захвърлена сред бляскави галактики,
душата ми с надежда търси път.
Потънала в плътта на необятното,
с любов извайвам свой уютен кът.
Забравила размера и мащабите,
законите на този макросвят,
градя наивно крепости и замъци
с надеждата мига да съхраня!