Неочаквана награда
---
Днес разбрах, че награда за тихо, среднощно мечтание
не се търси насила, не идва след заповед строга.
Ти внезапно нахлу — като мълния в свят ураганен
и сърцето потрепна — бе плод между тръните в глога.
Днес ръцете флиртуват с дъжда, стекъл капки в ревера ти.
В стих и песен превърна ти моето женско присъствие.
В неприветливи улици слънчев уют ми намери,
щом премигна с дъждовни очи, със сърце ме напътстваш.
Днес ухае кварталът на люляк и пролетно ùмане.
Даже черните свраки преплитат криле под липите.
Преизпълваш ме с обич — внезапна, гореща, безименна.
Аз разграбвам със шепи мига... и за нищо не питам!
---
© Станислава Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря за присъствието!
Усмихнат ден! -
Толкова силен завършек,че ще си го ползвам като мото.
-
...от много чакане старея
подпрян на дългата ограда.
Искам още малко да живея,
за да грабна своята награда.
А, тя понякога идва като залп. Поздрав, Стенли! -
И аз си грабвам с шепа от този стих!
Поздравления, Стенли! -
Преизпълваш с обич,Стенли,и люляковите дъждовни капчици.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Чудесна, както винаги.
.