Gaudeamus igitur

                           iuvenes dum sumus*

... Години много, ето, от тогава

един Живот кажи-речи изтече,

а Времето безмилостно пресява

от спомените изживяни вече:

единствено върховните моменти

и връщат се на бързи обороти

безгрижните и влюбени студенти -

безсмъртни от предишните животи...

... И млади са любимите момичета,

дори Мечтите още са не сбъднати,

пак в сините поляни със метличини

нагазваме, от чара им погълнати...

Звездите са неистово прекрасни,

безсъние във нощите ни буди -

отново сме хазартно луди, страстни

и безразсъдни като нощни пеперуди...

И всеки път е само със начало -

годините са само високосни,

а любим ли се - Времето е спряло

и Вечността гальовно ни докосва...

И утрините пак са пълни с птици,

зората е със цвят на кръв и вино...

... В най-нежните на тоя свят зеници

Страстта ни гледа плахо и невинно...

Вълшебствата от приказките даже

реално да се случат е възможно,

а жабата и принц да се окаже

не е така необяснимо сложно;

купоните в студентските квартири

са също като пир на Боговете,

но вместо към световните кумири,

е култът към „хазайката с кафето”...

И всеки, който сребърна пантофка

намерил е и любовта си търси,

не се нуждае пак от обосновка

на Лудостта си, за да го разтърси...

А тъй като и няма доказателство,

че Някой пък молитвите ни чува,

решаваме: при всяко обстоятелство,

че всеки миг, живян на екс, си струва,

но също - и когато Любовта ни

усетим вече, че мъжди, затихва -

си тръгваме отново без покани,

преди каляската да стане тиква!...

Ентропията** в чувствата остава

с енергии запазени,  укрити,

но Любовта когато се отдава -

раздава до безкрайност и Душите...

А лутащи се в летните фиести,

че Есента дошла е, не разбрахме,

обаче тя в Живота се намести

и някак без да знаем: остаряхме...

Но бяха още ударите леки,

които ни нанасяше Съдбата,

та даже и не мислехме, че всеки

все някой ден ще мине по дъската***...

 ... А ето днес, след толкова години,

Приятел срещнах, скъп и незабравен,

и тебе, боже, наругах, прости ми,

защото той бе в паметник изваян!...

25.01.2011.  д-р Коста  Качев

Поясненията са само ако случайно някой не знае.

Останалите, моля да ме извинят!

*лат.:да се веселим докато сме млади - (студентския химн)

**ентропия - оная част от вътрешната енергия на едно

тяло или система, която не може да се извлече от тях

и евентуално да се използва.

***да минеш по дъската - при пиратите - изпъл-

нение на смъртна присъда, като заставяли осъдения да

мине по дъска над океана и да падне в него.