lorsa (Лора Димитрова)
96 385
2 дек. 2009 г., 02:08

Неочаквано сънувах те... 

  Поэзия » Любовная
1303 0 9

Неочаквано, но тази нощ сънувах те.
Беше сън - като онези, в приказките -
като връхлитащо осъмване
в шепите разпукани на скитника...
Сънувах те такъв, какъвто нямам те -
мой. А тази дума казва всичко.
В приказките с обич се раняваме
и утрото ме зашлеви с „обичам”.
Затова ли казва се РЕАЛНОСТ?
Болно, нежелано приземяване...
В шепите на скитника събрахме
всяка нежност - да я разпиляваме
по пътя си (като трохи) отзад.
Така ще се намираме взаимно -
събрали цялост в медения хляб
на чувствата си... Сънища. Наивност...
Сънувах те. И затова те гледам
с поглед жаден и... некраткосрочен.
Не искам да ми казваш нищо редно.

 Сънувах и мъжа си, между впрочем.

© Лора Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??