I.
За кой ли път, за кой ли път пак тръгваме
по релсите метални по инерция
и с празни обещания се залъгваме -
със обещания за хиляди сестерции?
За кой ли път безмълвно се отправяме
към крепостите от стъкло и от стомана,
където ден след ден покорно се отдаваме
на най-безцелни, безполезни занимания?
За кой ли път пасивно подминаваме
останалите пешки по дъската
и равнодушни спрямо тях оставаме ...