Неоново детство

17 нояб. 2006 г., 08:11

Поэзия

582 0 2

Навън, във нощните тъми,
лицата се белеят.
Неонови тъги
над тихи стъпки греят.

Избягало дете, къде
в нощта се скиташ?
В неонов обръч си ,дете,
и в него тихо хлипаш.

В очите ти, боли, дете,
една обреченост гори.
Над теб звездите без небе.
Пред теб градът с неонови звезди.

Бъдещето... то е ясно -
гладът - до смърт жесток-
за слънцето в човешките очи...
Висок е Бог. В града е мрачно.

Сега сте двамата с града.
Ти - неживялото дете...
И той - градът ти без небе...
Нежеланото дете - в очите му света.

Мрачно място с дъх на гибел.
А в очите - детска злоба.
Това е твоята обител -
пролет невидяло, чак до гроба...

Неоново детство

Свързани произведения

Комментарии

Предложения