Kantonimed (Антон Кънчев)
23 18
23 авг. 2007 г., 11:52

Неопределено 

  Поэзия
793 0 3
Аз не искам да те чувам,
аз не искам да простя,
аз изгарям и празнувам,
аз предвиждам, аз не спя.

Ти прекрачи ли през себе си
и успя ли да летиш? Да, няма
нужда пред сърцето си да
се лъжеш и кривиш.

Колко струва твоят поглед,
колко струва мойта жар,
Нищо, но ще паднеш
под силата на моя чар.

Аз не съм се борил за
това, което съм дори,
един е плам в сърцето ми
и не спира да гори.

Ще се срещнем ли отново,
ще си кажем ли по дума,
или пак безмълвно
ще разминем себе си?

Вече няма сила, която
да ни събере, в природата
оставаме отделни, както в
наште светове!

© Антон Кънчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти... Аз...
    Ти тръгваш, аз оставам -
    вечно неразбрали се взаимно;
    аз гоня себе си - падам и ставам,
    аз гоня теб - тичам пак наивно.
    Аз тръгвам, ти оставаш -
    не знаеш ли светът е толкова безличен;
    защо се мъчиш да го обладаваш,
    когато,всъщност,той само себе си обича.
    Аз оставам, ти тръгваш.
    Ти оставаш,аз тръгвам, двамата нанякъде вървим.
    Аз бързам, ти бързаш -
    но никъде не стигаме,все така на едно място си стоим.
    Един за друг.
    Един във друг.
    Един след друг.
    Един без друг.

  • Тъжен край, но хубав стих. Браво , Антон,браво.
  • Много хубаво.
Предложения
: ??:??