Под лъчите на слънцето двама

ще се слеем във една душа...

Душа, осветена от слънце,

опазена под неосъществимата мечта...

Ще докосвам със очите ръцете ти,

ще рисувам по твоята коса.

Ще вдишам аз жално от мириса ти,

бързаща да те запомня преди края на тази мечта...

Като едно сме били създадени,

а после, разделени като облак на вода,

се лутахме ний дни наред самотни,

изгубили всяка надежда, мечта...

И ето отново ни срещна съдбата,

за да видя, че можеш без мене сега,

да страдам, да плача, да се разпадам,

да видя, че част си от друга река...

А за мен си оставаш само една неосъществима мечта...