19 мар. 2007 г., 16:56

Неосъзнато 

  Поэзия
611 0 2

Безвремието сграбчи дните,
които ревностно със теб брояхме,
гледахме го как краде мечтите,
а ние невъзмутимо там стояхме...

Надничахме зад ледена окръжност
от омайни галактики на непознатото,
но после подхлъзване - грапава повърхност
накара ни да проумеем... неосъзнатото...

Погреби ме, сърцето линее,
а капят безспир надеждите леки.
Защо трябва човек да живее,
когато щастието е толкова далеко?!

© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??