Страхът, че утре може да те няма,
ме кара да се вкопча в тебе здраво.
Как може днес да бъдем двама,
а утре сам света да опознавам.
Не си до мен единствено в леглото,
но стана ли, ме следваш по петите.
Растеш със мен, променяш се в живота
и никога не си била сърдита.
Когато слънцето зад облаци се скрие,
тогава те наляга само дрямка.
Покаже ли се, сякаш че с магия,
ти пак си неотлъчна моя сянка.
Не сме се карали през всичките години.
Ти все мълчиш и болката поглъщаш.
Когато те настъпя без причина,
ти пак си с мен. За миг не се отвръщаш.
Но утре ако стана и те няма,
аз няма да направя нито крачка.
Без теб във този свят ще съм измама.
След прага още аз ще бъда смачкан.
© Валентин Йорданов Все права защищены