Този мъж не е за мен!
Разпилява ме и ме събира.
Боже! Мисли си, че е роден
вечер ризата ми да съдира.
Смята, че е участ зла
първата ми женска същност.
А със втората едва застла
мъжката си празна къща.
И ме пожела така - във храм.
На стената му - една икона.
Доживотно да остана там,
на ръждясалите три пирона.
Той ще бъде после роб,
но в момента не разбира.
Смята, че в един живот
като вино обичта превира.
И примрял от мъжкия си страх,
в себе си самия ме отрича...
Щях да бъда второто му аз -
просто ако беше ме обичал.
© Юлия Все права защищены