Непокорни са очите ми.Такива,неподвластни,
прекосили с поглед всяка грешна мисъл.
Не ги обичай!Те съня ти нощем стряскат
и крадат мечтите ти.Това ли искаш?
Да имаш някого до себе си,а всъщност
ръцете ми да са пустинен вятър?
След тебе аз пак ще бъда същата,
a ти ще страдаш,защото си повярвал.
Не ме обичай!Чуваш ли?Не искам
за мене да боли едно сърце ранено.
Превърни ме в миг,отминала въздишка,
която сгрява те,когато е студено