22 июн. 2012 г., 21:30

Непокръстен живот 

  Поэзия » Любовная
548 0 7

Иде ми с сълзи мъката си да удавя 

и с пълно гърло да крещя на глас,

защо все на мене се случва 

и винаги ли само аз, само аз?!

 

Иде ми някъде далече да избягам,

от всички и от всичко да се скрия,

но винаги аз и в това не успявам,

затова все още от мъката си пия.

 

Ще дойде ден, знам ли,

слънце ще изгрее и за мен,

но имам ли сили да дочакам,

да дочакам този  ден!

 

© Илия Левков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Несъмнено така и стана.. плаках за себе си,много плаках,така ми олекна,че сега съм друг човек и съм много по добре..Благодаря за съвета ти..
  • Свий една цигарка, сипи си една чашка и пий! Пий за себе си! Плачи за себе си!
  • така е,изпитал съм го на свой гръб..дано и този път да е така
  • Имай вяра. Понякога хубавите неща се случват, когато най-малко ги очакваш
  • Дай Боже..Че вече ми писна да го чакам..
  • Ще дойде!Ще го дочакаш,не се съмнявай!
  • Поздрав!
Предложения
: ??:??