20 апр. 2007 г., 10:34

Непоносимо бавно 

  Поэзия
460 0 0
Всичко се развива бавно.
Непоносимо бавно,
а времето тече.
Ти ме харесваш,
аз го зная,
но знае ли го и моето сърце?
То се съмнява във всички
твои думи и дела.
Но все пак се надява,
нищо, че съм му забранила това.
Всичко се развива бавно.
Времето тече.
А аз не зная защо те чакам.
Защо чакам всеки твой намек или жест.
Всичко отминава.
Чувствата се превръщат в прах.
А аз се чувствам овдовяла -
към всяка твоя обида нараства и моят гняв.
Всичко се развива бавно.
Непоносимо бавно,
а времето тече.
Всичко е толкова аморално.
Днес всичко е секс.
Стархувам се, че съм поредната.
Една от твойте жени.
Но все пак се надявам да съм последната.
Последната, която ще заспива на твойте гърди.


                                                                                                     2005г.

© Ванина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??