27 дек. 2007 г., 08:44
Непонятно
Понякога пристигаш във съня ми.
Както винаги - пределно непонятен.
Очите ти докосвам със дъха си,
очите на неизживяно сладострастие.
Понякога те гоня... От деня си.
Нахално се прокарваш като сянка,
по струните пресъхнали в смеха ми,
а всъщност съм щастлива. Странно!
Понякога те мразя... до отричане!
(Нередно е да се обичат спомени!)
Незживяното по вените се стича,
a след него шепне тихо болката!
© Сияна Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
прекрасен стих си сътворила!поздравявам те!!!
-
Чудесно посвещение, Сиянче!!!
Поздравления!!! -
Хубав стих!
Поздрави, Сияна! -
Прекрасно е! Браво!
-
Чудно!Браво, мила!Много ми харесва!
-
Благодаря ви приятели!
Венера,права си,но малко трудно ще ми е да го
изричам след като имам проблеми с Р-то!:P -
Лъха преданна любов. Поздрави!
-
Отдаденост е и съпреживяно.Поздравления!
-
Прекрасно описани чувства!Поздравявам те,Сияна!
-
Браво, Сияна!!!Невероятно е!!!
-
Хубаво е. Но "нахално се ПРОКРАДВАШ като сянка" би ми звучало по-добре
-
Разкошотия е!Чудесен стих, Сияна!
-
Прелестен е стихът ти Сиянче!
Поздрав! -
много чувство на обич и тъга бликат от стиха...
прекрасен е. с много обич за теб , мила Сияна. -
Разкошен стих, Сияна!
-
Тъжна си Сиянче,но пък стихът ти е любов!
-
Прекрасно е !
-
Браво и от мен!!
-
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много ми хареса стиха ти Сияна!
Браво!