Една жена излезе.
Пристъпи прага на блок 63-ти.
Като животно диво, тя обходи своя ареал,
и в бързи крачки продължи напреде.
Печеше ярко, февруарско слънце.
Телът окичен още бе със титла тежка!
Простор за дрехи! – Простор за векове!
На май, почти, напомняше ветрецът!
Къде са, Господи, къде са?
Сълзи изригват от недоумение.
С лутащ и безцелен поглед,
очите сякаш търсят привидение. ...