22 мая 2007 г., 15:48

Непоправима грешка 

  Поэзия
920 0 1
Не разлиствай ти спомени отминали,
вече казах ти, с него беше грешка,
за тази обич вече съм изстинала,
прости това, да грешиш е, знай, човешко.

Беше авантюра на сърцето,
моментален тласък, към грешния човек,
но с него нараних във мен детето,
което стене още и ще стене още век.

Това дете наричам с името любов,
още плаче за допуснатия грях,
успокой го ти, не бъди така суров,
под влиянието на някой дявол бях.

Сега разбирам колко съм сгрешила,
като мислех, че в него беше любовта,
тогаз бе друго, тогава бях решила,
да споделя със НЯКОЙ тогавашната самота.

Намерих теб, но доста късно беше,
вече бях сгрешила с грешния човек,
тогава още и още силно ме болеше,
боли сега, ще боли и още век.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много тъжен стих...но си го написала красиво!
    Той е бил твоя грешка, но сега се надявам, че си с правилния мъж!!!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??