Видях аз цвете крехко
насред пустото поле.
Видях как наляво и надясно
вятър люшка нежните му цветове.
Видях и дъжд проливен
безмилостно да блъска
премръзналите му листа.
Видях аз там в полето пусто
ожесточената борба
между непорочна красота
и жестоката природа.
Но цветето, макар и малко,
бори се с природните стихии.
Буря се завихря.
Гръм прорязва тишината
и проблясва в мен,
в огледалото се взирам -
там виждам туй поле.
А цветето тъй нежно аз ли съм?