Тиха нощ полусенки размазва,
в люлка нежна полюшва телата.
Плахо мракът копнежи изказва
и почуква страстта на вратата.
Стъпки бързи... Загадъчност дива
се оплита във нощни къдрици.
Тънкохладна греховност се скрива
в тежък наниз от звездни жълтици.
Жадно тяло не пие (не смее!).
Девствени, греховете отмива.
Без копнежите мракът немее.
Непорочна, нощта е красива.
16.07.2007 г.
Д.Дечева
© Дарина Дечева Все права защищены