Вижте ми синята рокля -
сънен петел се прокашля,
точи чертички по рамото,
спира дъждът и прокарва
тънки, последни тегели,
а на мъглата се пада
сивкав воал да пребели,
тънко да дипли ръкави,
панделки с пушек да върже;
утрото мокро да светне,
да ми наниже гердани.
Тъй пременена, да скокна
с празни бакъри на рамо,
а на снагата да свети
новата синя премяна!
Кой ми я шие? - Ноември,
масторът с мокрите пръсти,
той ме целува и гали
мокро косите ми гъсти...
Вижте ми синята рокля -
дните, скъсени, догарят.
В сините рокли животът
никога не се повтаря!
© Кети Рашева Все права защищены