През тези есенни цветя
минава твойта топлина.
Въздиша млада красота,
готви се за удар тя.
Прелестна и този ден
взираш се в мен.
Не виждаш, че отдавна 
душата си не притежавам.
Сърцето ми отдавна бе разбито,
събирах аз парчетата до днес.
И в един чист,
като дъждовна капка миг,
за жалост осъзнах,
че  любов отдавна няма в мен.
Откакто те видях, избягвах 
чувството ми непознато.
Не мога да се примиря с това -
всеки път, щом погледна те,
да потъвам в нечий
безмилостни твърдения и спомени.
Не искам пак да виждам
очите на един предател,
да  ме боли така,
както ме болеше и тогава.
Притисната от този спомен,
като на лента си припомням
и неспирно плача и тъжа.
Незнайно как живота ми променя се,
когато аз погледна те…