НЕПОЗНАТ
В камината проблясва огънче самотно,
потулено сънливо в пепелта.
А мислите, избягали далече,
в сърцето ми се връщат днес.
И води ме непята песен
да тръгна с нея пак навън –
в града приспан под снежна шепа
да търсим странен непознат.
Той някъде стои във мрака,
той някъде очаква мен –
безсилен да забрави топлината
на думите, изречени без глас.
© Елена Бързева Все права защищены