Снишили гърбовете си като камили,
спрели за почивка –
планините се разнежваха, заплели стъпки,
във витрината на необята…
Във чашата на нищото оставяхме следа,
която подчертаваше безкрая
на невъзможната ни обич…
А във настъпилата тишина
приветстваха усмивките на плахите ни крачки
трицветни лянове,
застинали нетърпеливо –
като суфльори - ...