Върви тя, върви, без да спира.
Мълчи, продължава по пътя сама.
Сякаш търси нещо, някой, но не го намира.
Всичко е потънало в непрогледната тъма.
Така тихо е, само шепотът на вятъра се чува.
Спира тя и поглежда към небето.
Душата й погребана, а той сега празнува.
Поигра си с нея и открадна й сърцето.
Тъжно тя гледа, гледа към звездите.
Вижда него. Заблестяват й очите.
Като дъжд ло лицето се стичат сълзите.
Няма нaдежда, разбити са мечтите. ...