peteto_1001 (Петето)
126 153
29 мар. 2007 г., 13:26

Непознати 

  Поэзия
635 0 2
Помня онези скрити усмивки,
помня как се запознахме,
как просто наблюдавах те тихо,
как заедно ние се смяхме.

Помня колко нахално дойде,
каза си името и ми стисна ръката,
докара усмивката на моето лице,
а сега сме като непознати...

Помня, когато ти ме прегърна,
не беше прегръдка, а преобразяване,
наистина всичко във мен преобърна,
а сега сякаш не се познаваме...

Помня как с мен се закачаше,
как ме караше дори да заспивам засмяна,
помня, когато за мен нещо значеше,
но вече аз не те познавам...


На Стоян

© Петето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав и истински стих... Скоро ще му мине и пак ще сте "познати", но само толкова... Ти обаче не се терзай, явно не е човекът за теб Успех в любовта занапред, топли прегръдки от мен
  • Браво!Много хубаво стихотворение.
    Не се притеснявай-това с отчуждението е много често срещано явление
Предложения
: ??:??