Anita765 (Ани Монева)
296 11763
9 нояб. 2019 г., 23:19

Непознати светове 

  Поэзия » Другая
1162 7 9

Мъглите и́ в очите са отдавна стих,

а тя така и не посмя да го допише.

Как никой, който знаеше, не и́ прости,

отмина я като невзрачна и излишна.

 

И тя отмина, влезе в своя малък свят,

където нощем рецитираше Есенин.

Остана външния за нея непознат,

от него гълъби броеше само денем.

 

На топло стискаше в едната си ръка,

от сухия си хляб отронени трохички.

Страхуваше се много, че не знае как,

ще стигнат да нахрани кацалите птички.

 

На глас започваше отново да брои:

 – Два бели, сиви пет, останалите черни.

Тук гълъбите черни даже са добри –

броеше пак и пак с очите на неверник.

 

В дланта си стискаше от сухите трохи

и мислеше – трохи и гълъб се римуват.

Не по Есенин, в  недописания стих.

Да го допише, не повярва, че си струва

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??