Нескончаеми сме! Времето ни пази.
Преповтаря ни във нашите деца.
Все в едни същи локви газим, газим,
оковани в безпределна свобода!
Пренаселени сме! От самите нас си.
Убедени в припознати чудеса!
А животите ни - купчина от драски
по платното на космичната дъга!
Пристрастени сме! Животът ни опива.
Прелъстени мигове бележат ни плътта.
Всяка мъдрост непремерена изстива
върху тънкия епител на страстта!
И божествени сме. Колкото греховни!
Вярата съгражда ни слънца!
Всички мигове в безкрая са преломни!
Но непреходни са нашите деца!
© Катя Все права защищены
Чудесен е стихът ти, буди размисли!