30 окт. 2008 г., 08:57

Непреходно 

  Поэзия » Философская
518 0 17
Тихи заглъхнали
                                   немощни стъпки,
гаснали, търсили
                                    нечии пръсти...
Звуци и шепот
                                    слели се в нищото,
сляпо горяли
                                    очите, живите...
Сенки притихнали,
                                    нощ натежала,
устни потрепнали
                                     насън жално...
Огън светкавица
                                     лумнал вековен,
миг подир миг,
                                     цял живот достоен,
ручей пречистен бил
                                      отново и отново,
срещнат смях,
                                      въздишка, ромол,
истина открита
                                       една след друга,
за зърното целунато
                                       с дъх на жива устна.
                                                 

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??