18 окт. 2012 г., 10:28

Непреклонната 

  Поэзия » Оды и поэмы
832 0 1
Ода за Силата на Майчината Обич
Едно дете с Живота се прощава.
Угасващи са вече детските очи...
Парченца синева -в две незабравки.
Поръсени с роса от бисерни сълзи .
До него майката ридае безутешно.
Пожар в сърцето ù гори. И то кърви.
Приспивна тъжна песничка реди...
Последната е тя за рожбата. Уви...
Като граблива птица черна. Грозна.
Наблизо дебнеше усмихната Смъртта.
Злорада, радостна, нетърпелива... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Камазовска Все права защищены

Предложения
: ??:??