13 июл. 2008 г., 22:52

Непременно 

  Поэзия
1972 0 14
И аз ще ти се случа. Непременно.
От капка тиха нежност ще изплувам,
в очите ти дълбоки ще се гмурна,
където после дълго ще се губя.
Ще нося пролет, много ранна пролет,
със нея бяла в тебе ще разцъфвам,
с дъха си ураганен ветровете
по топлото ти тяло ще разпръсквам.
И някога, когато се заситиш,
във себе си така да ме усещаш,
от кратък миг по-бъзро ще изчезна.
Но аз ще ти се случа. Непременно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Все права защищены

Предложения
: ??:??