Непремълчано

едимах
44 695

22 окт. 2018 г., 08:42

Поэзия » Другая

527 0 2

“Сред жаравата на ада забравяме,

че ключът към рая е в джоба ни.”

г/м

И знаеш ли?

Сънят не идва - от безтебие.

Сърцето на теб ухае.

И толкова боли.

А ти - не ме спирай!

Или с думи две

ме накажи...

Нека бъдем смирени,

за да имаме време -

за гореща усмивка,

топла прегръдка

и мили думи!

Нека там от днес,

на онова

кръстовище -

пак да се слеем.

Най-съкровеното -

нека се случи!

И да се сбъдвам пак,

отново и отново –

в твоите

очи.

21.10.2018

едимах

2018-10-25T14:03:39+03:00

Колко важно е да бъдеш разбран?..Ада и Рая са в нас, а ключът често краси джоба ни...Благодаря и поздрав!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-10-23T08:49:53+03:00

Нека се случи и да няма безтебие!