Непретенциозно лятно стихче

Пясък огнено горещ...
Лек без шум ветрец...
Топло е, но не е пещ... 
Нейде си звучи певец...

Две тела солени,
легнали досущ водата,
със  лица засмени,
с погледи към синевата!

Песъчинки между дланите,
боцкат влюбената плът...
Усещане е това... и то от странните,
когато техен е светът!

Плаж, закътан в залив скрит,
пази ги от завистливите очи!
Знак на любовта, със мидички покрит,
до тях на слънцето блести!