15 мар. 2008 г., 10:00
Предусещам онази
страшна прокоба,
дето убива и в мислите,
разтърсва душата,
бръчки чертае по челото.
Страхът настръхнал
по кожата,
вледенява ръцете,
като тънко въже се увива
плътно по тялото.
Непригодена съм.
Не се ли навреме родих? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация