Fabiana (Галя Николова)
216 821
15 мар. 2008 г., 10:00

Непригодена 

  Поэзия » Философская
578 0 7

Предусещам онази

страшна прокоба,

дето убива и в мислите,

разтърсва душата,

бръчки чертае по челото.

Страхът настръхнал

по кожата,

вледенява ръцете,

като тънко въже се увива

плътно по тялото.

Непригодена съм.

Не се ли навреме родих?

Този свят ми е чужд,

присмехулно ме гледа

с колко злоба и завист.

Напращяла жестокост

изгризва основите.

Непригодена съм,

а навънка е толкова пролетно.

© Галя Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??