С теб се знаем от деца –
от един и същи край сме; гледали сме в Пропастта.
От тогава до сега –
с теб сме преболяли много и различни патила.
Спомняме си стари случки –
как сме бъркали хлапашки; и от грешките си сме се учили.
Но животът днес е друг –
по-различен, динамичен, по-двуличен от преди.
Изтипосани сме –
в сива картичка на настоящето; чувам призраци от миналото.
Те се надпреварват с времето –
в затворен кръг от суета, инертност и несътвореност. Ала вече стига! ...