Почиствам прахта от старата книга,
все още дишат страниците нечетени,
безбройните изречения тъжно мигат,
разкриващи загадките ù преплетени.
Книгата разказва за нейните приятели,
как някога с нея се събуждали хората,
погребана в прахта от своите читатели –
забравена, днес не лекува и умората.
В очите бият непознатите изречения,
прелиствайки страниците ù остарели,
на пръв поглед се правят извлечения –
времето е надживяно от листовете бели.
Непрочетената книга е тайна запечатана –
прочети и открий защо е била напечатана.
© Никица Христов Все права защищены