Ти си непроменлива величина за мен,
и да те няма, и да си тук, и буден, и на сън,
знаеш, животът ми е разхвърлян и непреброен,
само знам, константата на живота си ми ти,
без теб съм отсечено дърво, абе - просто пън.
Ти си моят цвят през пролетта,
как понасяш тези мои груби клони?
Но само ти разбираш - понасям
силен вятър, бие ме буря през нощта,
и вярвам ти - ти ми вярваш, че не ще ме той
сломи...