17 нояб. 2007 г., 20:50
Родих се аз и сякаш сторих грях.
Бях изпълнена с любов и топлина,
със звезди в очите и с искрен смях,
прогонвах демоните на нощта.
Но почерниха се скоро детските мечти,
отне ми някой закрилата и любовта
и в сълзи превърнаха се белите звезди,
празен беше столът на героя мой-баща.
Не ми казвайте, че е съдба!
Не го приемам и още се бунтувам.
Нима смисълът на живота е да съм сама?
Отказвам в ъгъла примирена да кротувам! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация