aureole (Веселина Жечева)
9 8
7 нояб. 2008 г., 11:47

Неразбрана 

  Поэзия » Любовная
832 0 2
Обичах те,
но недостатъчно ти беше.
Отдадох ти се,
нищо бе за теб това.
За теб се унижих милиони пъти,
но даже туй не трогна ледената ти душа.

Сега ти казвам сбогом,
а ти защо не ме разбираш пак?
Говориш за предателство и болка
за красота отминала
за бъдещата самота.

Но няма полза
защо ли се хабиш?
Аз по-добре от теб познавам тези думи.
От теб предадена аз мнoгoкратно
на болката попадах във властта.

За красотата на отминали моменти
си спомнях всяка нощ
преди в леглото да заспя сама.
Тогава аз познавах самотата,
погълната от тъмнина и тишина.

И бъдещето ни едва ли ще ме изненада
Аз трудно по-самотна бих била.
Обичам те,
но ти го казвам за последно -
туй чувство ти така и не разбра.

Но стига вече
тръгвай си сега!
Не се обръщай - аз ще те прежаля,
дори след теб сърцето си да погреба.

© Веселина Жечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • хареса ми много!
  • "Не се обръщай - аз ще те прежаля,
    дори след теб сърцето си да погреба."

    Толкова просто,и толкова истинско...
Предложения
: ??:??